tyxo

Вход






Lost Password?
No account yet? Register

Синдикат

Закон за Адвокатурата PDF Print E-mail
Обн. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.10 от 31 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.39 от 12 Май 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения.
Чл. 2. (1) Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.
(2) При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
Чл. 3. (1) Адвокатска професия може да упражнява само адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон.
(2) Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия.
 


Глава втора.
ПРИДОБИВАНЕ ПРАВА НА АДВОКАТ
Чл. 4. (1) Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:
1. да има завършено висше юридическо образование;
2. да има придобита юридическа правоспособност;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3;
5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.
 Чл. 5. (1) Не може да бъде адвокат:
1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.
(2) Не може да бъде вписано като адвокат лице, което:
1. е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество;
2. е държавен служител;
3. работи по трудово правоотношение, освен ако е преподавател по правни науки във висше училище или научен сътрудник по правни науки в научен институт;
4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт и разследващ полицай с висше юридическо образование, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност;
5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) е лишено от правоспособност като нотариус или частен съдебен изпълнител - за срока на лишаването.
(3) Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките.
(4) Народните представители, преподавателите по правни науки във висшите училища и научните сътрудници по правни науки в научните институти се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си.
 Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.
(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.
 Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.
(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2.
(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд.
(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.
(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.
 Чл. 8. (1) Изпитът по чл. 4, ал. 1, т. 4 се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.
(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.
(3) Изпитът е писмен и устен с оценка "издържал" или "неиздържал".
 Чл. 9. (1) Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал. 3 се вписват след полагане на следната клетва: "Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се."
(2) Кандидатът полага клетвата в тържествено заседание и подписва клетвен лист.
(3) В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет.
(4) След вписването по ал. 3 в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(5) Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка.
(6) Отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване по реда на чл. 7.
 
Глава трета.
ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ
Чл. 10. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
 Чл. 11. (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Гражданин на държава - членка на Европейския съюз, придобил адвокатска правоспособност съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под формата на оказване на съдействие и защита по определен случай или при трайно установяване на територията на Република България.
Чл. 12. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) При оказване на съдействие и защита по определен случай чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва наименованието, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да удостовери наличието на адвокатска и процесуална правоспособност в държавата, в която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази правоспособност по реда на чл. 10 и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат. В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, чуждестранният адвокат удостоверява наличието на такъв стаж.
(4) Всеки чуждестранен адвокат се представлява пред професионалните сдружения на адвокатите в България от свободно избран от него български адвокат.
(5) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на Република България. В този случай той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски съвет.
 Чл. 13. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава - членка на Европейския съюз;
2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.)
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.
(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл. 7, ал. 4 - 7.
(5) Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, на територията на адвокатската колегия в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за вписването.
(6) В срока по ал. 5 Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване на чуждестранния адвокат в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
 Чл. 14. (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Чуждестранният адвокат, практикуващ под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, може да извършва действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби само съвместно с български адвокат.
Чл. 15. (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) След вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, или след успешно полагане на приравнителен изпит чуждестранният адвокат има право да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат.
 Чл. 16. (В сила от 01.01.2007 г.) За вписване в адвокатска колегия в Република България чуждестранният адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава, издадени преди не повече от три месеца;
2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.)
3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право или документи, които доказват тригодишното му упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.
 Чл. 17. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) За вписване на основание тригодишното упражняване на адвокатска професия на територията на Република България чуждестранният адвокат представя на адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства, доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на българското право.
(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.)
(4) При постановяване на решение за вписване в адвокатската колегия чуждестранният адвокат полага клетвата по чл. 9, ал. 2 и адвокатският съвет извършва вписването, като изпраща препис до Висшия адвокатски съвет за вписване в Единния регистър на адвокатите.
(5) В 14-дневен срок от извършване на вписването на чуждестранния адвокат в Единния регистър на адвокатите Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване.
(6) За вписване на основание приравнителен изпит по българско право чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от комисията по чл. 18.
 
Чл. 18. (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Право да се яви на приравнителен изпит по българско право има чуждестранен адвокат, притежаващ диплома за висше юридическо образование, придобита по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, след изискуемия по правото на тази държава срок на обучение и придобил правоспособност по правото на тази държава.
(2) Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта на българското право.
(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав: председател - председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на Висшия адвокатски съвет, и членове: съдия от Върховния касационен съд, съдия от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура и един хабилитиран преподавател или научен работник по правни науки. Членовете на комисията се назначават със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна форма. Оценката от изпита е "издържал" или "неиздържал".
(5) За полагане на приравнителен изпит се заплаща такса в размер, определен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българско право се подава до комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните документи:
1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;
2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено висше юридическо образование;
3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса за явяване на изпит.
 
Чл. 19. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Временното или окончателното отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, в която той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия в Република България.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай, е длъжен да представя ежегодно до месец март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му "адвокат" в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
 

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) При осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да установи наличието на процесуална правоспособност, придобита в съответната държава.
(2) Чуждестранният адвокат, вписан в адвокатска колегия, упражнява действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби на български език.
 
Глава четвърта.
МЛАДШИ АДВОКАТ И АДВОКАТСКИ СЪТРУДНИК
Чл. 20. (1) Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, спрямо когото не съществуват пречки по чл. 5, може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет.
(2) Кандидатът за младши адвокат подава молба по реда на чл. 6, ал. 1 и 2 до адвокатския съвет, като прилага съответните документи.
(3) Решението и мълчаливият отказ за вписване подлежат на обжалване по реда на чл. 7.
(4) Младшият адвокат полага клетва по реда на чл. 9, ал. 1 и 2.
(5) Младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения.
(6) Младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища.
(7) Към адвокатските колегии се създава регистър на младшите адвокати.
(8) След вписване в регистъра по ал. 7 и в Единния регистър на младшите адвокати при Висшия адвокатски съвет на младшия адвокат се издава карта.
(9) След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по чл. 5 и му се издава карта на адвокат.
 
Чл. 21. (1) Назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства.
(2) Адвокатските сътрудници се вписват в специален регистър към адвокатската колегия. Вписването се прави по молба на адвоката или адвокатското дружество до адвокатския съвет. След вписването адвокатският съвет издава карта на адвокатските сътрудници.
(3) Органите на съдебната власт и административните органи са длъжни да оказват съдействие на адвокатските сътрудници при изпълнение на техните задължения срещу представяне на картата по ал. 2.
(4) Адвокатските сътрудници нямат право да преупълномощават трети лица с правата си по този закон.
 
Глава пета.
ОТПИСВАНЕ И ВРЕМЕННО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ

Чл. 22. (1) Адвокатът се отписва от адвокатската колегия:
1. по негова молба;
2. при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5;
4. при поставяне под запрещение;
5. при смърт.
(2) В случаите по т. 2 отписването става с решение на адвокатския съвет след събиране на доказателства и изслушване на адвоката.
(3) Решението за отписване по ал. 1, т. 2 - 4 подлежи на обжалване по реда на чл. 7.
 
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатската професия, както и поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия адвокатът заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет, освен в случай на преустановяване поради болест.
(2) Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването му се вписват в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката.
 
Глава шеста.
УПРАЖНЯВАНЕ НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ
Чл. 24. (1) Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
(2) Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж.
 
Чл. 25. (1) Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.
(2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание.
(3) Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
(4) Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
(5) Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно.
 

Чл. 26. (1) Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката.
(2) При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
 
Глава седма.
КВАЛИФИКАЦИЯ
Чл. 27. Адвокатите са длъжни да поддържат и повишават квалификацията си.
 

Чл. 28. (1) За поддържане и повишаване на квалификацията на адвокатите Висшият адвокатски съвет организира Център за обучение на адвокатите.
(2) Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
 
Глава осма.
ПРАВА НА АДВОКАТА
Чл. 29. (1) Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.
(2) Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба.
(3) Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на досъдебното производство, на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи представител.
(4) Ако в срока по ал. 3 не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверка само чрез своя представител.
 
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Въз основа на доклада от проверката адвокатският съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, разследващия полицай или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.
(2) Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред.
 

Чл. 31. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.
 

Чл. 32. Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.
 
Чл. 33. (1) Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.
(2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.
(3) Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.
(4) Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.
(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и по отношение на младши адвоката и адвокатския сътрудник.
 
Чл. 34. (1) Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.
(2) По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
(3) Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани.
(4) При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта.
 
Чл. 35. (1) Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си.
(2) Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.
(3) При условията на ал. 2 повереникът не дължи връщане на полученото възнаграждение.
(4) Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.
(5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.
 
Чл. 36. (1) Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
(3) При липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
(4) Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
 
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
 
Чл. 38. (1) Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
 
Чл. 39. (1) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
(2) Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
(3) По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;
3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката;
4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.
(4) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.
 
Глава девета.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АДВОКАТА
Чл. 40. (1) Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.
(2) Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.
(3) Адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.
(4) При или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.
(5) Адвокатът е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.
(6) Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет.
(7) Адвокатът е длъжен да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет.
 
Чл. 41. Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници.
 
Чл. 42. (1) Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика.
(2) Адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува.
(3) Адвокатът може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее.
(4) Адвокатът може да поддържа собствена интернет страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на този закон и на правилата на Етичния кодекс на адвоката.
Чл. 43. (1) Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.
(2) Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото.
(3) Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.
(4) Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.
(5) Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществяват само с предварителното им съгласие.
(6) Когато защитава интересите на юридическо лице, адвокатът е длъжен да не допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице.
 
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Адвокат, който е вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, когато е определен за това.
(2) Адвокатът е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
 
Чл. 45. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.
(2) Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.
 
Чл. 46. Адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.
 
Чл. 47. (1) Адвокатът е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от приключването им.
(2) Адвокатът е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа.
 
Чл. 48. При напускане на колегията адвокатът е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта.
 
Чл. 49. (1) Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет.
(2) Адвокат, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи.
 

Чл. 50. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) Адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си.
(2) Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет.
(3) Висшият адвокатски съвет може да договаря с едно или повече застрахователни дружества на конкурсна основа общи условия за застраховане на риска "Професионална отговорност". Договорените общи условия се свеждат до знанието на членовете на адвокатските колегии в 14-дневен срок от договарянето им.
(4) Сключените от адвокати и адвокатски дружества застрахователни договори по ал. 1 със застрахователи, различни от тези по ал. 3, трябва да осигуряват покритие не по-малко от това по ал. 2.
(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и за чуждестранните адвокати, които упражняват адвокатската професия на основание чл. 10 и 11, освен ако докажат, че имат сключена аналогична застраховка в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
 
Чл. 51. За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди.
 
Глава десета.
СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ
Раздел I.
Адвокатско съдружие
Чл. 52. (1) Адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго. В договора се посочват и пределите на обединението.
(2) С договора за съдружие могат да се сдружават адвокати и адвокатски дружества, вписани в регистрите на различни адвокатски колегии.
(3) Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес.
 

Чл. 53. (1) Договорът има действие след регистрирането му в адвокатския съвет.
(2) Отказът на адвокатския съвет да регистрира договора може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието на адвокатския съвет, в което е постановен. Висшият адвокатски съвет се произнася по жалбата в 30-дневен срок. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от узнаването му по реда на чл. 7, ал. 7.
(3) В случаите, в които договорът е сключен между адвокати от различни адвокатски колегии, в него се посочва адвокатският съвет, който ще извърши регистрацията му.
 
Чл. 54. (1) Сдружените адвокати упражняват адвокатска дейност по начин, който предполага наличието на общи клиенти, което се счита обявено с регистрацията по чл. 53.
(2) В книжата си всеки от сдружените адвокати и адвокатски дружества може да посочва сдружаването с думите "в сдружение" или "в асоциация с", като изброяват останалите сдружени адвокати и адвокатски дружества или част от тях.
 
Чл. 55. Сдружените адвокати и адвокатски дружества не могат да представляват общи клиенти с противоречиви интереси.
 
Чл. 56. Прекратяването на договора за съдружие, приемането и напускането на адвокат или адвокатско дружество се регистрират в адвокатския съвет.
 
Раздел II.
Адвокатско дружество

Чл. 57. (1) Адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице.
(2) В адвокатското дружество не могат да членуват лица, които не са адвокати.
(3) Адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество.
(4) Адвокатското дружество и съдружниците в него не могат да представляват клиенти, които имат противоречиви интереси.
 
Чл. 58. Адвокатското дружество се учредява с договор между двама или повече адвокати. Договорът се сключва в писмена форма и съдържа:
1. наименование на дружеството;
2. имената и адресите на канторите на адвокатите - съдружници;
3. седалището и адреса на дружеството;
4. предмет на дейност;
5. вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката за непаричните вноски;
6. начина на разпределение на приходите и разходите;
7. начина на управление и представителство на дружеството;
8. условията за приемане на нови съдружници;
9. условията за напускане на съдружници;
10. основанията за изключване на съдружник;
11. основанията за прекратяване на дружеството;
12. начина на ликвидация на дружеството.
 
Чл. 59. (1) В наименованието на дружеството се вписват думите "адвокатско дружество" и имената на един или няколко съдружници. Във всички книжа на дружеството, включително и пълномощните пред съда, задължително се вписват имената на всички съдружници.
(2) В наименованието на адвокатското дружество не могат да се използват други думи и имена освен имената на съдружниците.
(3) Когато наименованието съдържа името на съдружник, който напуска, то може да се запази само с негово съгласие. Когато съдружникът е починал, наименованието може да се запази със съгласието на неговите наследници.
 

Чл. 60. (1) Ако съдружниците са вписани в една адвокатска колегия, седалището на дружеството трябва да е в населено място в нейния район.
(2) Ако съдружниците са адвокати от различни колегии, седалището на дружеството се определя по общо съгласие на съдружниците в района на една от колегиите.
(3) Адресът на адвокатското дружество е в населеното място, в което е управлението на дейността му в района на колегията. В същото населено място трябва да се намира и кантората на поне един адвокат съдружник.
(4) В районите на други колегии дружеството може да открие кантори. Те подлежат на вписване в регистъра на адвокатските дружества.
 

Чл. 61. (1) Адвокатското дружество се вписва от адвокатския съвет в регистър с решение въз основа на заявление, подписано от всички адвокати, сключили учредителния договор. Към заявлението за вписване се прилага учредителният договор.
(2) Ако учредителите са вписани в различни колегии, те определят един адвокатски съвет, в чийто регистър се вписва дружеството. Този адвокатски съвет трябва да изиска удостоверение по заявлението от адвокатските съвети, в чиито колегии има вписани съдружници учредители. Удостоверението трябва да се даде в 14-дневен срок от получаването на искането за него.
(3) Адвокатският съвет разглежда заявлението в едномесечен срок от подаването му и се произнася с решение за вписване на дружеството. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказът на адвокатския съвет да впише дружеството подлежи на обжалване от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на получаването на съобщението чрез посочения в учредителния договор управителен съвет или управител на дружеството пред Висшия адвокатски съвет.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата в едномесечен срок с призоваване на жалбоподателите. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок по реда на чл. 7, ал. 7.
 
Чл. 62. (1) Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества.
(2) Адвокатското дружество се вписва в регистъра по ал. 1 при окръжния съд по седалището на дружеството въз основа на писмено заявление на управителния съвет или управителя, към което се прилагат:
1. препис от учредителния договор;
2. трите имена, постоянните адреси и нотариално заверени образци от подписите на лицето/лицата, които представляват адвокатското дружество;
3. препис-извлечение от регистъра на адвокатите при съответния адвокатски съвет за адвокатите съдружници;
4. препис от решението на адвокатския съвет за вписване на адвокатското дружество.
(3) На вписване в регистъра по ал. 1 подлежат следните обстоятелства:
1. данните от учредителния договор по чл. 58, ал. 1, т. 1 - 5 и т. 12;
2. имената на членовете на управителния съвет или управителя и на лицето/лицата, които представляват дружеството;
3. настъпилите промени по т. 1 и 2.
(4) Решението на съда за учредяване на адвокатските дружества се вписва в регистъра по ал. 1. От този момент дружеството възниква като юридическо лице.
(5) Действията на учредителите, извършени от името на адвокатското дружество преди вписването му в окръжния съд, пораждат права и задължения само за лицата, които са ги извършили, и преминават по право върху адвокатското дружество от момента на възникването му.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Производството по вписването се извършва по реда на глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица" от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Преписи от съдебните решения за учредяване на адвокатското дружество, както и за промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване, се представят на съответния адвокатски съвет, както и на Висшия адвокатски съвет, за вписване на обстоятелствата в регистрите на адвокатските дружества.
(8) Регистърът по ал. 1 е публичен.
 
Чл. 63. (1) Адвокатското дружество може да премести седалището си в друго населено място, ако съдружник в адвокатското дружество има кантора там. Ако това населено място е в района на друга адвокатска колегия, адвокатското дружество е длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на тази колегия и в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище.
(2) Адвокатският съвет по новото седалище незабавно уведомява Висшия адвокатски съвет за отразяване на преместването в Единния регистър на адвокатските дружества и адвокатския съвет по старото седалище за заличаване на вписването в неговия регистър.

Чл. 64. Членуването в адвокатско дружество не ограничава адвоката съдружник за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора. В това му качество той има всички права и задължения съгласно закона.
 
Чл. 65. Отношенията между съдружниците се уреждат по правилата на чл. 66, 67, 69 и 70, доколкото в дружествения договор не е предвидено друго.
 
Чл. 66. (1) Всеки съдружник е длъжен да внесе в дружеството определената в учредителния договор първоначална вноска. Съдружник, който не е изплатил или внесъл в определения срок вноската си, дължи законната лихва.
(2) Непаричната вноска, направена от съдружник, заедно с оценката й, направена от лицензиран оценител, се описват подробно в учредителния договор. Когато непаричната вноска има за предмет недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, нотариално заверено извлечение от договора се представя за вписване в службата по вписванията при районния съд по местонахождение на недвижимия имот. Собствеността върху непаричната вноска преминава върху дружеството от момента на вписването му в регистъра на съответния окръжен съд, а когато дружеството е вече вписано - от момента на вписване на съответната промяна.
(3) Всеки съдружник е длъжен да извършва възложената му от дружеството дейност в изпълнение на сключените от дружеството договори за правна помощ съобразно своята професионална квалификация.
 

Чл. 67. Всеки съдружник има право:
1. на участие в управлението на дружеството;
2. на част от печалбата;
3. да бъде осведомяван за хода на общите работи;
4. да преглежда книжата на дружеството, и
5. на ликвидационен дял.
 
Чл. 68. (1) Участието на съдружника в дружеството се прекратява:
1. по взаимно съгласие;
2. при смърт или поставяне под запрещение;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5;
4. при отписване от адвокатската колегия;
5. при изключване с решение на общото събрание;
6. с едностранно предизвестие.
(2) Прекратяването на участието е окончателно, когато отписването от колегията е завинаги. Когато съдружникът е лишен от правата да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 за определен срок или е отписан от колегията за определен срок, прекратяването на участието в дружеството е за същия срок.
(3) При прекратяване на участие в адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество, и на част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството.
 
Чл. 69. (1) Общото събрание се състои от съдружниците и взема решения за:
1. промени в учредителния договор;
2. приемане и изключване на съдружници и за прехвърляне на дружествен дял;
3. приемане на годишния отчет и баланс, за разпределение на печалбата;
4. избор на управител или управителен съвет измежду съдружниците;
5. придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
6. допълнителни вноски;
7. всички случаи, предвидени в закона.
(2) Общото събрание се свиква от управителя или управителния съвет най-малко веднъж годишно до 20 януари или по искане поне на една пета от съдружниците.
(3) Свикването става с писмена покана, получена най-малко 7 дни преди определената дата, ако не е предвидено друго в учредителния договор. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на дяловете на съдружниците. Те могат да се вземат и неприсъствено при заявено писмено съгласие на всички съдружници.
 
Чл. 70. (1) Дружеството се управлява от управителя или управителния съвет, който се състои от членове на дружеството, избрани измежду съдружниците за срок три години.
(2) Управителят или двама от членовете на управителния съвет осъществяват оперативното управление на дружеството и го представляват, включително и при сключването на договори за правна помощ с клиенти.
(3) Управителят или членовете на управителния съвет имат право на възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата на дружеството.
(4) Управителят или управителният съвет определят съдружника, на когото се възлага изпълнението по сключените договори за правна помощ, съобразно квалификацията и опита, натовареността и възможностите на съдружника. За възлагането управителят или управителният съвет искат мнението му.
 
Чл. 71. (1) За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници.
(2) Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество.
 

Чл. 72. (1) Всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента. Дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски.
(2) Дружеството сключва застраховка за професионална отговорност на своите членове съгласно чл. 50.

Чл. 73. (1) Ако не е предвидено друго в дружествения договор, дружеството се прекратява:
1. по решение на съдружниците, взето с мнозинство на дяловете;
2. по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона, както и на Етичния кодекс на адвоката, от дружеството или негови членове.
(2) При прекратяване на дружеството висящите дела и преписки се разпределят между съдружниците, за което клиентите се уведомяват незабавно.
 
Чл. 74. Решенията на общото събрание на дружеството или действията на управителя или на управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки съдружник в 7-дневен срок от вземането им пред адвокатския съвет.
 
Чл. 75. (1) След прекратяване на адвокатското дружество се открива производство по ликвидация.
(2) Ликвидацията се извършва от управителния орган или от определено от него лице.
(3) Ако не е определен ликвидатор по ал. 2, той се определя от окръжния съд по седалището на адвокатското дружество.
(4) Ликвидаторът се вписва в регистъра на окръжния съд. Той довършва текущите дела, събира вземанията, осребрява имуществото и удовлетворява кредиторите.
(5) Имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците.
(6) След удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество, дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора.
(7) Решението за заличаване от регистъра се обнародва в "Държавен вестник" и се отбелязва в регистъра на съответния съвет на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатските дружества.
 
Раздел III.
Договори между адвокати и адвокатски дружества

Чл. 76. Адвокат или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество. С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела.
 
Чл. 77. (1) Адвокат или адвокатско дружество може да сключи писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако друго не е уговорено в договора, възнаграждението се дължи месечно.
(2) В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването на адвоката се извършва от адвоката или адвокатското дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента.
(3) За договора по ал. 1 намират приложение разпоредбите на договора за поръчка.
(4) Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, освен ако в договора е уговорено друго.
 
Глава единадесета.
АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 78. (1) Адвокатите членуват в адвокатска колегия.
(2) Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистъра й адвокати.
(3) Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.
(4) В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.
 
Чл. 79. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия.
 
Раздел II.
Общо събрание на адвокатската колегия
Чл. 80. (1) Общото събрание се състои от адвокатите, вписани в регистъра на адвокатска колегия.
(2) Общите събрания са редовни и извънредни.
 
Чл. 81. (1) Редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в последната събота и неделя на месец януари.
(2) Общото събрание се свиква от адвокатския съвет чрез покана, обнародвана в "Държавен вестник", в която е обявен дневният ред, часът и мястото на провеждане на събранието. Поканата се обнародва най-малко един месец преди провеждане на събранието.
(3) След обнародването в "Държавен вестник" по ал. 2 в дневния ред на общото събрание задължително се включват въпроси по писмено искане поне на 1/3 от членовете на колегията, направено най-малко 20 дни преди датата на общото събрание.
(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез адвокат-пълномощник са представени 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от присъстващите членове.
(5) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(6) Гласуването е лично или чрез адвокат-пълномощник, вписан в същата адвокатска колегия. Пълномощниците трябва да бъдат представени в адвокатския съвет най-рано един ден преди събранието.
(7) Един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от трима членове на колегията. Пълномощното се представя от упълномощителя в адвокатския съвет в деня преди събранието или от упълномощения при регистрацията му в деня на събранието. Списъкът на упълномощителите и на упълномощените се обявява на мястото на общото събрание.
(8) Решенията се взимат с явно гласуване, освен тези за избор на органи на адвокатската колегия.
 
Чл. 82. Редовното общо събрание:
1. разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него;
2. разглежда доклада на контролния съвет;
3. разглежда отчета на дисциплинарния съд;
4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година;
5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;
6. избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната;
7. взема решение за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия.
 
Чл. 83. (1) Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията.
(2) Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително от Висшия адвокатски съвет.
(3) Извънредно общо събрание се свиква от адвокатския съвет и се провежда по реда, определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание.
 
Чл. 84. Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с проекторешенията и мотивите към тях, с решенията и протоколите от общото събрание.
 
Чл. 85. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки, който е имал право да участва в гласуването, пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок.
(2) Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат - член на същата колегия, и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли.
(3) До произнасяне по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре изпълнението на решението на общото събрание.
 
Раздел III.
Адвокатски съвет
Чл. 86. (1) Адвокатският съвет се състои от:
1. при колегии до 100 адвокати - не по-малко от петима основни и двама резервни членове;
2. при колегии над 100 адвокати - не по-малко от седем основни и двама резервни членове, а за София - не по-малко от единадесет основни и шест резервни членове.
(2) В основните членове се включва по право и председателят на адвокатския съвет.
(3) За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж.
(4) При невъзможност да се избират членове, отговарящи на изискванията по ал. 3, е допустимо избирането на членове на адвокатския съвет с най-малко 5 години юридически стаж.
 
Чл. 87. (1) Резервните членове участват в заседанието на адвокатския съвет със съвещателен глас.
(2) При напускане или отсъствие в продължение на три месеца на редовен член на адвокатския съвет той се замества с всички права от резервен член, получил най-голям брой гласове при избора.
 
Чл. 88. (1) Адвокатският съвет провежда редовното си заседание най-малко веднъж в месеца.
(2) Извънредни заседания се свикват по решение на адвокатския съвет или по писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета, отправено до председателя на съвета. В случаите по изречение първо заседанието се свиква в 7-дневен срок от председателя, а при отказ то се свиква и от председателя на Висшия адвокатски съвет и се председателства от негов член.
(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(4) Адвокатският съвет се произнася с решения, които обявява пред адвокатската колегия.
(5) Решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в 14-дневен срок от деня на заседанието по реда на чл. 7.
 
Чл. 89. Адвокатският съвет:
1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и изпълнява техните решения;
2. следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия;
3. организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати и вписва адвокатите и младшите адвокати;
4. води регистрите на адвокатите, на младшите адвокати, на адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия в Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност;
5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията;
6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията;
7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;
8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати;
9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти;
10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движими вещи;
11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите;
12. утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните възнаграждения;
13. определя комисии в помощ на дейността си;
14. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.)
15. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) участва в организирането на правната помощ по реда на Закона за правната помощ;
16. свиква и организира общото събрание на колегията;
17. определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията;
18. осъществява и други функции, определени от закона;
19. регистрира адвокатските сдружения и организира вписването им в единния регистър.
 
Чл. 90. Секретарят на адвокатския съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за него;
3. ръководи и организира работата на щатните служители и на помощния персонал;
4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет;
5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската колегия.
 
Раздел IV.
Председател на адвокатския съвет
Чл. 91. (1) За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има най-малко 15 години юридически стаж.
(2) Ако няма кандидат, отговарящ на изискването по ал. 1, за председател може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години юридически стаж.
 
Чл. 92. Председателят на адвокатския съвет:
1. представлява адвокатската колегия;
2. организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет;
3. свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет.
 
Чл. 93. (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председателя. Заместник-председателят или секретарят се заместват по избор от членовете на адвокатския съвет.
(2) Ако председателят напусне адвокатския съвет, нов председател се избира в едномесечен срок от извънредно общо събрание.
 
Раздел V.
Контролен съвет
Чл. 94. (1) Контролният съвет се състои от:
1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от трима членове;
2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от петима членове.
(2) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж, а за председател - най-малко 15 години юридически стаж.
(3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискването на ал. 2, е допустимо избирането на членове на контролния съвет с най-малко 5 години юридически стаж и за председател на съвета - с 10 години юридически стаж.
(4) Контролният съвет избира председател от своя състав.
 
Чл. 95. (1) Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася доклад пред общото събрание.
(2) Контролният съвет има право да упражнява и текущ контрол, като при констатирани нарушения изготвя доклад до Висшия адвокатски съвет.
(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.
 
Раздел VI.
Дисциплинарен съд
Чл. 96. (1) Дисциплинарният съд се състои от:
1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от петима членове;
2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от седем членове, а за София - не по-малко от девет членове.
(2) За членове на дисциплинарния съд могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 5 години адвокатски стаж, а за председател - най-малко 10 години адвокатски стаж.
 
Чл. 97. На дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия.
 
Чл. 98. (1) Дисциплинарният съд заседава в състав: председател и двама членове. Старшинството им се определя от продължителността на адвокатския им стаж.
(2) Съставите са постоянни и се определят с решение на всички членове на дисциплинарния съд.
 
Раздел VII.
Избори за органи на адвокатската колегия
Чл. 99. Изборът на адвокатския съвет и неговия председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и на неговия председател се извършва от редовно общо събрание при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия.
 
Чл. 100. (1) Членовете на адвокатския съвет и неговият председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и неговият председател се избират за срок три години.
(2) Член или председател на адвокатския съвет, на контролния съвет или на дисциплинарния съд не може да бъде избран за повече от два последователни мандата в един орган.
 
Чл. 101. (1) Изборът на органи се провежда от избирателна комисия в състав - председател, двама членове и трима резервни членове. Съставът на избирателната комисия се определя съвместно от адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд не по-късно от два месеца преди деня на избора.
(2) В своята работа избирателната комисия се подпомага от избирателни бюра в състав трима членове, чиито брой и състав се определят от адвокатския съвет.
 
Чл. 102. (1) Избирателната комисия извършва подготовка на изборите, разглежда постъпилите жалби във връзка с провеждането на избора, като се произнася незабавно по тях с решение, което не подлежи на обжалване.
(2) Избирателната комисия регистрира и обявява кандидатите за членове на органите на адвокатската колегия и провежда самия избор.
Чл. 103. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено до избирателната комисия кандидатури за председател на адвокатския съвет и дисциплинарния съд и за членове на органите на колегията в 30-дневен срок преди датата на избора.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Избирателната комисия в тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1 се произнася по допустимостта на постъпилите кандидатури и с решението си обявява списъка на кандидатите в канцеларията на адвокатския съвет. Всеки член на колегията в тридневен срок може да обжалва решението пред Висшия адвокатски съвет. Висшият адвокатски съвет се произнася по съществото на жалбата в тридневен срок от постъпването й с решение, което е окончателно.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Избирателната комисия обявява окончателния списък на кандидатите в канцеларията на адвокатския съвет не по-късно от 7 дни преди датата на избора.
 
Чл. 104. Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, както и техния юридически и адвокатски стаж.
Чл. 105. (1) Изборът е таен. Гласува се с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Действителни са бюлетините, в които са означени необходимият брой или по-малко кандидати за съответния орган, както и само едно име за председател на съответния орган.
 
Чл. 106. (1) След приключване на избора избирателната комисия разпечатва избирателните кутии в присъствието на двама неангажирани адвокати в изборния процес и избрани предварително от общото събрание. Преброяването на бюлетините е публично и се извършва от съответните изборни бюра.
(2) За резултата от избора се съставя протокол в два екземпляра, в който се обявяват окончателните резултати.
(3) В протокола се вписват: общият брой на гласувалите, на действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат; имената на избраните председател на адвокатския съвет, членове на адвокатския съвет, членове на контролния съвет, председател и членове на дисциплинарния съд, както и броят на гласовете, с които са избрани. Протоколът се подписва от председателя и членовете на избирателната комисия, след което с нарочно решение избирателната комисия се произнася за резултата от избора. Решението и протоколът се обявяват на публично място в адвокатския съвет в първия работен ден, следващ деня на избора.
(4) Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 7 в 7-дневен срок от обявяването му.
(5) Бюлетините, пълномощните и другите книжа се подреждат и запечатват в избирателните кутии. Те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което избирателната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на новоизбрания адвокатски съвет.
(6) Протоколите на избирателната комисия и избирателните бюра се пазят 5 години от деня на избора.
 
Чл. 107. (1) (Предишен текст на чл. 107 - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Избрани са кандидатите, получили повече от половината от гласовете от действителните бюлетини.
(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) За резервни членове са избрани кандидатите, получили най-голям брой гласове след основните членове.
 
Чл. 108. (1) В резултат на проведения избор, ако не е попълнен някой от органите на адвокатската колегия, се провежда допълнителен избор в първата неделя на месец февруари. Часът и мястото на допълнителния избор се определят и съобщават на членовете на колегията преди закриване на редовното общо събрание.
(2) При провеждане на допълнителен избор за председател на адвокатския съвет или за председател на дисциплинарния съд в изготвена предварително бюлетина се вписват трите имена на двамата кандидати, получили най-много гласове при първоначалния избор.
(3) За резултата от избора се съставя протокол по чл. 106, ал. 2.
(4) Допълнителният избор се провежда по изискванията за редовния избор.
 
Чл. 109. (1) Ако изборът за органи на адвокатския съвет бъде обявен за незаконосъобразен по реда на чл. 7, нов избор се провежда не по-късно от два месеца.
(2) Датата на избора се насрочва от адвокатския съвет и се съобщава на членовете на адвокатската колегия по реда за свикване на общо събрание.
(3) Новият избор се провежда по правилата, предвидени за редовния избор.
(4) До решаването на повдигнатите спорове по редовността на избора досегашният адвокатски съвет продължава да изпълнява задълженията си.
 
Чл. 110. Новоизбраните органи на адвокатската колегия встъпват в задълженията си в 7-дневен срок от датата на избора, ако решението на избирателната комисия за обявяване на резултата от избора не е обжалвано, съответно в 7-дневен срок от окончателното решение, с което жалбите не са уважени.
 
Глава дванадесета.
ВИСШИ ОРГАНИ НА АДВОКАТУРАТА
Раздел I.
Общо събрание на адвокатите от страната
Чл. 111. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието.
(2) Адвокатските съвети са длъжни да уведомят избраните от общите събрания на колегиите делегати за свикването на общото събрание на адвокатите от страната.
(3) Общото събрание на адвокатите от страната се провежда през последната събота и неделя на месец февруари и се счита за редовно, ако присъстват 2/3 от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите.
(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите адвокати. Гласуването е явно, освен за избор на Висш адвокатски съвет и на негов председател, на Висш контролен съвет и на Висш дисциплинарен съд и негов председател.
(5) Допуска се гласуване по пълномощие, като един делегат може да представлява само един делегат. Упълномощеният представя изрично пълномощно при регистрацията си за участие в общото събрание на адвокатите от страната.
 
Чл. 112. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се състои от представители на адвокатските колегии при норма на представителство един делегат на 40 адвокати.
(2) Ако колегията е с по-малко от 40 членове, тя се представлява от един делегат.
(3) Когато броят на членовете на колегията е с над 40 членове, но не съответства на установена норма на представителство, на повече от 20 членове се избира един делегат.
(4) В общото събрание на адвокатите от страната участват по право без право на глас председателите и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на висшите органи на адвокатурата.
(5) Делегатите, избрани за общото събрание, запазват мандата си до следващото общо събрание.
 
Чл. 113. Общото събрание на адвокатите от страната:
1. разглежда и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, доклада на Висшия контролен съвет и отчета на Висшия дисциплинарен съд;
2. избира председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет.
 
Чл. 114. (1) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, изборът на членове и председател на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и на членове на Висшия контролен съвет, се извършва от общото събрание на адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на адвокатската колегия.
(2) Членовете и председателите на висшите органи на адвокатурата се избират за срок 4 години.
(3) Предложенията за кандидатите за членове на съответните органи, включително за председател на Висшия адвокатския съвет и на Висшия дисциплинарен съд, трябва да бъдат направени във Висшия адвокатски съвет в 30-дневен срок преди датата на общото събрание.
(4) В 14-дневен срок преди деня на избора избирателната комисия изпраща на адвокатските съвети предложените кандидатури, които незабавно ги обявяват.
 
Чл. 115. (1) Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата в един орган.
(2) Не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е избран в адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатска колегия.
 
Чл. 116. (1) Делегат на общото събрание на адвокатите от страната може да оспори законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от избора.
(2) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването й в открито заседание в състав под председателството на председателя на съда и с участието на главния прокурор или негов заместник и се произнася с решение в 14-дневен срок.
(3) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на адвокатите от страната се свиква в едномесечен срок от съобщаване на решението на Върховния касационен съд за провеждане на нов избор.
(4) До избора на нови органи досегашните продължават да изпълняват задълженията си.
 
Раздел II.
Висш адвокатски съвет
Чл. 117. Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град София.
 
Чл. 118. (1) Висшият адвокатски съвет се състои от петнадесет членове и десет резервни членове.
(2) Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас.
(3) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.
(4) При напускане или отсъствие в продължение на повече от три месеца на редовен член той се замества с всички права от резервния член, получил най-много гласове при избора.
 
Чл. 119. (1) Висшият адвокатски съвет избира от основните си членове двама заместник-председатели и секретар.
(2) Висшият адвокатски съвет определя помощни органи, които се ръководят от членове на съвета.
 
Чл. 120. (1) Висшият адвокатски съвет заседава най-малко веднъж в месеца. Съветът може да бъде свикан на извънредно заседание от председателя или от 1/3 от членовете с писмена покана до останалите, изпратена в 14-дневен срок преди заседанието.
(2) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(3) В заседанията на Висшия адвокатски съвет със съвещателен глас може да участват: 1/4 от председателите на адвокатските съвети от страната; председателят на контролния съвет и председателят на дисциплинарния съд. В рамките на мандата на Висшия адвокатски съвет всеки един от председателите на адвокатските съвети има участие за срок от една година по ред, установен от Висшия адвокатски съвет. В заседанията на Висшия адвокатски съвет може да участва и заместник-председател на Софийската адвокатска колегия.
 
Чл. 121. (1) Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона, и приема Етичния кодекс на адвоката.
(2) По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в този закон, Висшият адвокатски съвет се произнася с решение.
 
Чл. 122. (1) Висшият адвокатски съвет:
1. свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната и подготвя и представя отчет пред него;
2. определя встъпителните вноски и годишните вноски на адвокатите за бюджета на Висшия адвокатски съвет въз основа на продължителността на адвокатския стаж;
3. се произнася по жалби срещу избори на органи на адвокатски съвети;
4. се произнася по жалби срещу решения на общи събрания на адвокатската колегия и срещу решения на адвокатски съвети;
5. се произнася по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно допускането до изпит на адвокати и младши адвокати и срещу отказа за вписване в единните регистри;
6. изготвя образци за документи и книжата на адвокатските колегии и адвокатските съвети, които се водят от адвокатските съвети, и образци на протоколите на избирателната комисия и изборното бюро;
7. поддържа единните регистри на адвокатите, на младшите адвокати и на адвокатските дружества;
8. води Единния регистър на чуждестранните адвокати, на които е признато правото да се явяват като защитници пред български съд;
9. организира център за обучение на адвокати и определя условията и програмите за обучение за повишаване на квалификацията им;
10. управлява и стопанисва имуществото на Висшия адвокатски съвет;
11. дава становище по проекти за нормативни актове и прави предложения за усъвършенстване на законодателството;
12. прави предложения до председателя на Върховния касационен съд и до председателя на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения и изготвя становища по тях;
13. приема щата и определя възнагражденията на служителите;
14. осигурява и одобрява разходите, свързани с дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.
(2) Решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата.
 
Чл. 123. (1) Главният секретар на Висшия адвокатски съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на Висшия адвокатски съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията и подготвя материалите за тях;
3. координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната;
4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал;
5. координира дейността на помощните органи на съвета;
6. осигурява технически и административно цялата дейност на Висшия адвокатски съвет.
(2) При отсъствие главният секретар се замества от определен от председателя член на Висшия адвокатски съвет.
 
Раздел III.
Председател на Висшия адвокатски съвет
Чл. 124. (1) Председателят на Висшия адвокатски съвет организира и ръководи работата на съвета и го представлява.
(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет изпълнява задължения, произтичащи от закона, наредбите, решенията на общото събрание на адвокатите от страната и решенията на Висшия адвокатски съвет.
 
Чл. 125. (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председател по старшинство, а при напускане се избира нов председател от извънредно общо събрание на адвокатите от страната.
(2) Правомощията на председателя се прекратяват с изтичане на мандата, подаване на оставка, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си поради тежко заболяване, за срок по-дълъг от една година, или смърт.
 
Раздел IV.
Висш контролен съвет
Чл. 126. (1) Висшият контролен съвет се състои от петима членове. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.
(2) Контролният съвет избира председател от своя състав.
 
Чл. 127. (1) Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии.
(2) Висшият контролен съвет се отчита пред общото събрание на адвокатите от страната.
 
Раздел V.
Висш дисциплинарен съд
Чл. 128. Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това число председател. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Старшинството на членовете на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския им стаж.
 
Чл. 129. (1) На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.
 
Чл. 130. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав председател и четирима членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 7-членен състав, председателстван от председателя на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.
 
Глава тринадесета.
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Раздел I.
Дисциплинарни нарушения и наказания

Чл. 131. За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност.
 
Чл. 132. Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по този закон и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и:
1. нарушаване на адвокатската тайна;
2. пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента;
3. системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения;
4. лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон;
5. уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;
6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) приемане и осъществяване на правна помощ не по установения от закона ред;
7. укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат;
8. системно неизпълнение на задълженията като член на управителен, контролен или дисциплинарен орган на адвокатурата;
9. нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати или адвокатски сдружения;
10. уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала.
 

Чл. 133. (1) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката се налагат следните наказания:
1. порицание;
2. глоба от една до осем минимални работни заплати;
3. лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години;
4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца;
5. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение.
(2) Наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се налагат заедно с друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.
(3) Дисциплинарните наказания се налагат, като се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
(4) В маловажни случаи на нарушения председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат.
 
Чл. 134. (1) Дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението, както и при смърт на извършителя.
(2) По отношение на спирането и прекъсването на давността се прилагат съответните разпоредби на Наказателния кодекс.
(3) Образуването на наказателно или административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността.
 
Чл. 135. (1) Всеки дисциплинарно наказан адвокат може да бъде реабилитиран от Висшия дисциплинарен съд, в случай че в продължение на три години от изтичане на изтърпяването на наказанието не е извършил друго дисциплинарно нарушение, спрямо него няма друго висящо дисциплинарно производство и е възстановил вредите, причинени от дисциплинарното нарушение, както и разноските по дисциплинарното дело.
(2) При реабилитация решението за дисциплинарно осъждане се заличава от досието на реабилитирания адвокат.
(3) Реабилитация може да се иска и от наследниците на наказания адвокат.
(4) Реабилитацията заличава всички последици от дисциплинарното наказание.
 
Раздел II.
Дисциплинарно производство
Чл. 136. (1) Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Анонимните съобщения не представляват законен повод за образуване на дисциплинарно производство.
(3) Достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение за извършено дисциплинарно нарушение.
 
Чл. 137. (1) След постъпване на съобщение за извършено дисциплинарно нарушение адвокатският съвет е длъжен да уведоми адвоката, който може да даде обяснение в 7-дневен срок от уведомлението.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 председателят на адвокатския съвет възлага на докладчик - основен или резервен член на съвета, извършването на проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство. Проверката следва да се извърши в едномесечен срок.
(3) На докладчика може да бъде направен отвод, когато адвокатът има основателни съмнения в неговата безпристрастност. Докладчикът е длъжен да се отведе сам, ако са му известни обстоятелства, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност. При отвод председателят на съвета определя нов докладчик.
(4) В случай че проверката трябва да се извърши в района на друга адвокатска колегия, тя може да се изпълни по делегация от докладчик, определен от председателя на адвокатския съвет, в чийто район ще се извърши действието.
(5) След приключване на проверката в първото заседание на адвокатския съвет докладчикът докладва писмено за резултата й. В същото заседание адвокатският съвет се произнася с решение за образуване или отказ да се образува дисциплинарно производство. При необходимост адвокатският съвет разпорежда извършването на допълнителна проверка в 14-дневен срок. Ново връщане за проверка е недопустимо.
(6) Отказът за образуване на дисциплинарно производство може да се обжалва от заинтересуваното лице в 14-дневен срок от съобщението пред Висшия адвокатски съвет.
(7) Дисциплинарно обвинение се изготвя, внася и поддържа пред дисциплинарния съд от докладчика, извършил проверката по конкретния случай, или от определен от адвокатския съвет член на съвета. Решението заедно с преписката и копие от досието на адвоката се изпраща на дисциплинарния съд.
(8) Компетентният дисциплинарен съд е дисциплинарният съд на колегията, в която е вписан адвокатът, съответно Висшият дисциплинарен съд в случаите по чл. 129, ал. 1.
(9) За извършено дисциплинарно нарушение извън пределите на страната решението за образуване или отказът да се образува дисциплинарно производство се взема от Софийския адвокатски съвет, а дисциплинарното дело се разглежда от дисциплинарния съд при Софийската адвокатска колегия.
(10) Адвокатският съвет уведомява компетентния орган в държавата, където чуждестранен адвокат, който упражнява адвокатска професия в България, е придобил адвокатска правоспособност, за извършеното от него дисциплинарно нарушение и му изпраща препис от решението за образуване на дисциплинарно производство, като при поискване му предоставя и всички налични данни и доказателства, събрани в хода на проверката.

Чл. 138. (1) Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно дело и определя състава, който ще го разгледа.
(2) Заседанието по дисциплинарното дело се насрочва не по-късно от един месец от образуването му.
(3) Препис от дисциплинарното обвинение с писмените доказателства, заедно с уведомление за датата на заседанието, се изпраща на адвоката.
(4) Адвокатът може в 7-дневен срок от получаването да направи възражение и да посочи доказателства в негова подкрепа.
 
Чл. 139. (1) Дисциплинарният съд разглежда делото с участието на обвинителя, дисциплинарно обвинения адвокат и заинтересуваното лице. Неявяването на дисциплинарно обвинения адвокат не е пречка за разглеждане на делото.
(2) Ако дисциплинарно обвиненият адвокат не е уведомил адвокатския съвет за промяна на своя адрес, обявлението за образуване на дисциплинарно производство и за неговото насрочване се поставя в адвокатския съвет, като призоваването му се смята за редовно. Същото правило важи и за заинтересуваното лице, ако е променило адреса си, без да уведоми адвокатския съвет.
(3) Член на състава на съда подлежи на отвод, ако са налице основанията по чл. 137, ал. 3.
(4) Дисциплинарно обвиненият адвокат има право на адвокатска защита.
(5) Дисциплинарният съд допуска доказателствата, които са от значение за изясняване на делото.
(6) В дисциплинарното производство се прилагат правилата на Наказателнопроцесуалния кодекс, доколкото в този закон не се съдържат други правила.

Чл. 140. (1) Дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание на адвоката или го оправдава.
(2) Решението се взема на тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава и се обявява чрез прочитането му от председателя на състава.
(3) Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което се прилага към решението.
(4) Мотивите на решението и мотивите на особеното мнение се изготвят и обявяват заедно с решението. По изключение съставът може да постанови те да се депозират в 7-дневен срок от обявяване на решението.
 
Чл. 141. (1) Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд насрочва делото и го разглежда в срок не по-дълъг от един месец.
(3) При разглеждане на дело във Висшия дисциплинарен съд задължително участва член на Висшия адвокатски съвет, който дава становище по основателността на жалбата.
 
Чл. 142. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делото по реда на чл. 138 - 140.
(2) Висшият дисциплинарен съд може да събира нови доказателства по искане на страните и служебно.
 

Чл. 143. (1) Разноските по дисциплинарното дело са за сметка на наказания, а в случаите на оправдаване - за сметка на адвокатския съвет, ако са направени преди внасяне на обвинението в дисциплинарния съд, и за сметка на дисциплинарния съд, от който делото е разгледано.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.
 
Чл. 144. (1) Адвокатският съвет вписва дисциплинарното наказание в досието на адвоката и изпраща препис от решението на Висшия адвокатски съвет, за да се отбележи в Единния регистър на адвокатите.
(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет предприема действия за обнародване в "Държавен вестник" на решението, с което се налага дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5.
 

Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, се допуска по искане на адвокатската колегия по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
 
Чл. 146. Адвокатският съвет съхранява архива с решенията за налагане на дисциплинарни наказания до напускане на колегията от адвоката, но не по-малко от 15 години, освен ако адвокатът е починал.
 
Глава четиринадесета.
АДВОКАТСКИ РЕГИСТРИ

Чл. 147. Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, младши адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
 

Чл. 148. (1) Висшият адвокатски съвет води единни адвокатски регистри за адвокати, за младши адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. В единните регистри се вписват предвидените в закона обстоятелства въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети.
(2) В единните регистри адвокатите се вписват и получават личен номер, чиито последни две цифри представляват код, означаващ колегията, а предшестващите цифри - поредният номер на адвоката според вписването му в регистъра на адвокатска колегия. Вписаните в един ден се подреждат по реда на постъпването на документите им. Личният номер от единния адвокатски регистър е постоянен и се вписва в адвокатската карта, в договора с клиента и в адвокатското пълномощно.
(3) По реда, предвиден в ал. 2, чуждестранните адвокати се вписват в Единен регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия в България.
(4) Висшият адвокатски съвет ежегодно обнародва в "Държавен вестник" списък, съдържащ трите имена и поредния номер на адвокатите.
 
Чл. 149. (1) Адвокатските регистри са публични.
(2) Вписванията в адвокатските регистри имат удостоверително действие.

 
< Prev   Next >