tyxo

Вход






Lost Password?
No account yet? Register

Синдикат

Закон за задграничните паспорти PDF Print E-mail
Обнародван, ДВ, бр. 92 от 28 ноември 1969 г., изм., бр. 38 от 1989 г., бр. 7 от 1991 г., попр., бр. 9 от 1991 г., изм., бр. 11 от 1998 г.
    1. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.) Всеки гражданин на Народна република България има право да напуска страната и да се завръща в нея с български задграничен паспорт или със заместващ го документ.
    (Ал. 2 изм. -  ДВ, бр. 7 от 1991 г.) Правото по ал. 1 не подлежи на ограничения, освен ако такива са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, народното здраве или на правата и свободите на други граждани.
    2. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.) Документите за преминаване на границата на Народна република България са:
    а) обикновен задграничен паспорт;
    б) дипломатически паспорт;
    в) служебен паспорт;
    г) моряшки паспорт;
    д) пътен лист (пасаван) - само за завръщане в страната, и
    е) служебен пропуск.
    Деца до 16-годишна възраст, които пътуват заедно с възходящи, могат да бъдат вписани в техните задгранични паспорти.
    На лице без гражданство се издава специален документ за преминаване на границата.
    Министърът на вътрешните работи и министърът на външните работи могат да въвеждат и други документи за преминаване на границата.
    Задграничният паспорт е валиден 5 години от датата на издаването му. Срокът на валидността може да бъде продължаван.
    3. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 7 от 1991 г.) Задгранични паспорти се издават от Министерството на външните работи, от Министерството на вътрешните работи и от дипломатическите и консулските представителства на Република България по реда на този закон. Посочените органи могат да продължават валидността на документите за пребиваване в чужбина.
    Редът за издаването и ползуването на моряшките паспорти се урежда с отделен закон.
    4. Дипломатически паспорти се издават на лица, определени от Министерския съвет.
    Служебни паспорти се издават на лица, които са командировани или изпратени на работа в чужбина.
    5. Министерството на външните работи издава:
    а) дипломатическите паспорти;
    б) служебните паспорти на лица, определени от Министерския съвет.
    Министерството на вътрешните работи издава всички останали задгранични паспорти освен моряшките.
    6. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.) Задгранични паспорти или заместващи ги документи по чл. 2 на български граждани в чужбина се издават от българските дипломатически или консулски представителства при условията на този закон.
    7. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г., бр. 7 от 1991 г.) Задграничен паспорт може да не се издава на:
    а) малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение, когато няма писмено съгласие за пътуването им в чужбина от техните родители, настойници или попечители;
    б) лица, срещу които е образувано наказателно производство за престъпление от общ характер и на осъдени за такива престъпления, но неизтърпели наложеното им наказание;
    в) лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина;
    г) лица, чието пътуване застрашава сигурността на Народна република България;
    д) лица, които при подаване на молба за задграничен паспорт са съобщили неверни данни, свързани с основания за отказ - шест месеца след подаване на молбата;
    е) лица, които имат значителни парични задължения към държавата, български юридически лица, както и към български граждани, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение;
    ж) лица, които са осъждани или наказвани за системно нарушаване на българското митническо или валутно законодателство - една година от изпълнение на последното наказание;
    з) лица, наказвани за нарушаване разпоредбите за митническия контрол върху наркотични вещества - една година от изпълнение на наказанието.
    Издаването на задграничен паспорт на български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, може да се откаже само в изключителни случаи и като временна мярка, ако е налице основанието по чл. 7, буква "г".
    7а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 1989 г., изм., бр. 7 от 1991 г.) Фактическите и правните основания за отказа да се издаде задграничен паспорт се съобщават писмено на молителя.
    7б. (Нов - ДВ, бр. 38 от 1989 г., изм., бр. 7 от 1991 г.) Молбите за издаване на задграничен паспорт се разглеждат в срок не по-късно от един месец, а когато пътуването е по повод на тежка болест или смърт на роднина, както и по други нетърпящи отлагане причини - до три дни.
    Молбите за издаване на задграничен паспорт с цел събиране на разделени семейства или за сключване на брак с гражданин на друга държава се разглеждат в тримесечен срок.
    8. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г., бр. 7 от 1991 г.) Задграничният паспорт може да бъде отнет по причини, посочени в чл. 7 - до отпадането им.
    9. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.) Лицата, снабдени със задгранични паспорти по реда на настоящия закон, се снабдяват с чужди входни и транзитни визи, когато са необходими такива, чрез Министерството на външните работи, ако не е установен друг ред.
    10. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1991


г.) Гражданите на Република България, които пребивават на територията на друга държава, уведомяват за това съответното дипломатическо или консулско представителство в случаите и по реда, определени в наредба, одобрена от министъра на външните работи.
    11. Преминаването на държавната граница на Народна република България става през определени места и контролът се извършва от граничните контролно-пропускателни органи.
    12. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г., бр. 38 от 1989 г.) Наказва се с глоба от 10 000 до 200 000 лева:
    а) който използува невалиден задграничен паспорт;
    б) (изм. - ДВ, бр. 7 от 1991 г.) който без уважителни причини не се завърне в страната в продължение на 3 месеца от изтичане срока на задграничния паспорт;
    в) който загуби или повреди задграничен паспорт, издаден от българските власти.
    г) (отм. - ДВ, бр. 7 от 1991 г.).
    (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 7 от 1991 г.).
    13. Наказанията по този закон се прилагат, ако деянието не е по-тежко наказуемо по друг закон.
    14. Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от органите на Министерството на вътрешните работи или на Министерството на външните работи.
    Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи или министърът на външните работи или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
    Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
    (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.) Наказателните постановления, с които е наложена глоба до 5000 лева, не подлежат на обжалване.
    При маловажни случаи се налагат глоби до 1000 лв., които се събират по квитанция, без да се съставя акт и наказателно постановление.
    14а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 1989 г., изм., бр. 7 от 1991 г.) Отказът да се издаде задграничен паспорт, както и отнемането на задграничен паспорт могат да се обжалват по Закона за административното производство.
    15. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1991 г.) За издаването на паспорти и други документи за пребиваване в чужбина или по приложението на този закон се събират такси, определени от Министерския съвет.
    16. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.) За прилагането на закона Министерският съвет приема правилник.
    17. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.) "Семейство" по смисъла на този закон са съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, които не са встъпили в брак.

 
< Prev   Next >