tyxo

Вход






Lost Password?
No account yet? Register

Синдикат

Наредба № 31 за максимално допустимите количества замърсители в храните PDF Print E-mail
(Издадена: от министъра на здравеопазването, Обн.: ДВ, бр. 88 от 8 октомври 2004 г.; в сила три дни след 8 октомври 2004 г.)

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. максимално допустимите количества замърсители в храните, наричани по-нататък "норми";

2. изискванията към методите за вземане на проби и методите за анализ, прилагани при провеждането на държавния контрол на храните за съдържание на замърсители.

Чл. 2. Предлаганите на потребителя храни не трябва да съдържат замърсители в количества по-високи от посочените в наредбата норми.

Чл. 3. За производство на храни, които имат повече от една съставка, не се допуска използването като съставки на храни, които не отговарят на посочените в наредбата норми.

Чл. 4. За осигуряване безопасността на храните всички физически и юридически лица, които произвеждат, внасят, търгуват или предлагат храни, са длъжни да спазват нормите на замърсители в храни.
Чл. 5. При осъществяване на стопанската си дейност лицата по чл. 4 са длъжни да спазват добри земеделски практики и добри производствени практики за осигуряване спазването на нормите за замърсители в храни.

Чл. 6. Съдържанието на замърсители в храни се определя по стандартизирани или валидирани методи за лабораторен анализ с граници на откриване, които отговарят на изискванията, посочени в наредбата.

Чл. 7. Съответствието на храните с нормите, посочени в наредбата, се установява въз основа на резултатите, получени от анализа на лабораторните проби.

Чл. 8. Партида храна съответства с изискванията на наредбата, когато стойностите на аналитичните резултати не надвишават съответните норми.

Глава втора

НОРМИ

Чл. 9. (1) Нормите за замърсители в храни са посочени в приложение № 1.

(2) Нормите по ал. 1 се отнасят до ядивната част на посочената храна.

Чл. 10. (1) Нормите за съдържание на афлатоксини в храните, посочени в т. 1.1 и 2.1 на таблица № 2 от приложение № 1, се прилагат и за храните, произведени от тях, ако няма установени други специфични норми.

(2) За храните по таблици № 2 и 3 от приложение № 1 се забранява:

1. смесване на храни, които отговарят на нормите, и храни с наднормено съдържание на афлатоксини и охратоксин А;

2. смесване на партиди, предназначени за сортиране или друга механична обработка, с партиди, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като съставки при производството на други храни;

3. влагане на храни, които не отговарят на нормите, посочени в т. 1.1 и 2.1 на таблица № 2 от приложение № 1, като съставки при производството на други храни;

4. детоксикация чрез химически методи.

(3) Фъстъците, черупковите плодове и сушените плодове, които не съответстват на нормите за съдържание на афлатоксини по т. 1.1, и зърнените храни, които не съответстват на нормите по т. 2.1 на таблица № 2 от приложение № 1, могат да се пускат на пазара само при условие, че:

1. тези храни:

а) не са предназначени за пряка консумация от човека или за влагане в производството на други храни;

б) отговарят на нормите за фъстъци по т. 1.2 и за черупкови плодове и сушени плодове по т. 1.3 на таблица № 2 от приложение № 1;

в) са преминали сортиране или друга механична обработка, в резултат на която нормите по т. 1.1 и 2.1 на таблица № 2 от приложение № 1 не се превишават и не са се появили други опасни за здравето замърсители;

2. са с етикети, на които ясно е посочено тяхното предназначение, и които съдържат указанието: "Продуктът трябва да се подложи на сортиране или друга механична обработка за намаляване на съдържанието на афлатоксини в него преди пряка консумация от човека или преди влагане като съставка при производство на храни."

(4) За храните, посочени в таблица № 8 от приложение № 1, се забранява:

1. смесване на храни с наднормено съдържание на диоксини с храни, които отговарят на нормите;

2. влагане на храни, които не отговарят на нормите, посочени в таблица 8 от приложение № 1, като съставки при производството на други храни.

Чл. 11. (1) За храни с изключение на посочените в чл. 10, ал. 1, които са изсушени, разтворени, разредени, преработени или имат повече от една съставка, се прилагат нормите съгласно приложение № 1, като се отчита:

1. промяната в концентрацията на замърсителите след сушене или разреждане;

2. промяната в концентрацията на замърсителите вследствие на приложената технологична преработка;

3. относителният дял на съставките на храната;

4. аналитичната граница на количественото определяне на замърсителя.

(2) Нормите не се прилагат за изсушени, разредени, преработени или храни с повече от една съставка, за които в други наредби са установени специфични норми за съдържание на замърсители.

(3) Нормите, посочени в приложение № 1, се прилагат към детските храни, определени в Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета, приета с ПМС № 149 от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г.) и Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с ПМС № 66 от 2003 г. (ДВ, бр. 27 от 2003 г.), като се отчита промяната в концентрацията на замърсителите в резултат на сушене, разреждане или приложена преработка, както и относителният дял на съставките на храната.

Глава трета

МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ. МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ

Чл. 12. Вземането на проби от храни за целите на държавния контрол за съдържанието на замърсители се извършва от органите на държавния контрол по чл. 28 от Закона за храните.

Чл. 13. (1) Проби за държавния контрол за съдържание на замърсители в храни се вземат от длъжностни лица - държавни инспектори, в съответствие с методите, определени в наредбата.

(2) Всички дейности, които включват или имат като резултат вземането на пробите, опаковането им и изпращането им до лабораторията за анализ, както и подготовката на пълната документация, придружаваща пробите, се извършват от държавните инспектори.

Чл. 14. Вземането на проби от храни за целите на държавния контрол се извършва за установяване на съответствието им с нормите за замърсители в храни, посочени в наредбата.

Чл. 15. (1) Вземането на проби и тяхното лабораторно изпитване за съдържание на замърсители се извършват поотделно за всяка партида, определена за контрол. Големите партиди се разделят на еднородни части (подпартиди), от всяка една от които се вземат самостоятелни проби.

(2) Преди вземане на пробите длъжностното лице установява еднородността на партидата по реда на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни (ДВ, бр. 93 от 2003 г.).

(3) Когато една пратка се състои от няколко партиди храни, които са с различни характеристики, всяка от партидите се счита за отделна.

Чл. 16. При вземането на проби и подготовката на лабораторни проби инспекторите вземат необходимите предпазни мерки с цел недопускане на промени в пробите, които могат да окажат влияние върху съдържанието на замърсителите, върху аналитичното определяне или представителността на общата проба.

Чл. 17. (1) Точкови проби се вземат от различни места, разпределени в цялата партида или подпартида. Всяко отклонение от това правило се посочва в протокола за вземане на проби.

(2) Когато е практически невъзможно да се изпълни изискването по ал. 1, пробите се вземат от различни места от достъпната част на партидата, което обстоятелство се отбелязва в протокола за вземане на проби.

Чл. 18. Общата проба се формира чрез обединяване и смесване на точковите проби. Общата проба се хомогенизира в лабораторията.


Чл. 19. Двойни проби за целите на държавния контрол и контролни експертизи или за анализ по молба на физически и юридически лица се вземат по реда на Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни. Те се образуват от хомогенизираната обща проба, когато това е практически възможно.

Чл. 20. (1) След смесване общата проба се разделя на равни лабораторни проби.

(2) Количеството на всяка лабораторна проба трябва да бъде достатъчно за извършването на най-малко два анализа.

Чл. 21. (1) Всяка проба се поставя в чиста опаковка, която да осигурява защита от замърсяване и повреди при транспортиране, както и от загуби на анализираните вещества, следствие на абсорбция от вътрешните стени на опаковката. По време на транспортиране или съхранение се вземат предпазни мерки за недопускане на промени в състава на пробите.

(2) Опаковката по ал. 1 трябва да бъде изработена от материали, разрешени за контакт с храни, инертни в химично отношение, с антикорозионни свойства, устойчиви на въздействието на киселини, основи, средства за дезинфекция и други химични вещества, и които не оказват влияние върху храните.

Чл. 22. Опаковането, затварянето и маркирането на взетите проби се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни.

Чл. 23. (1) Държавните инспектори съставят протокол за взетите проби храни по реда на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни.

(2) В протокола за вземане на проби се вписва и следната информация:

1. номерата на лабораторните проби;

2. всяко отклонение от прилагания метод за вземане на проби;

3. отказ за подписване на протокола от лицата, присъствали на вземането на пробата;

4. всяка друга информация, която има отношение към вземането на пробите.

Чл. 24. (1) Лабораторните проби се транспортират по реда на чл. 15 от Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни.

(2) По време на транспортиране пробата трябва да бъде придружена от протокола по чл. 23, ал. 1.

Чл. 25. Условията и редът за вземането на проби за целите на държавния контрол за съдържанието на нитрати в храни трябва да отговарят на изискванията, посочени в глава трета на Наредба № 31 от 2003 г. за норми за максимално допустимите количества на остатъци от пестициди в храните (ДВ, бр. 14 от 2004 г.).

Чл. 26. (1) Вземането на проби за целите на държавния контрол за съдържанието на афлатоксини в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в част I на приложение № 2.

(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при държавния контрол на съдържанието на афлатоксини в храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в част II на приложение № 2.

Чл. 27. (1) Вземането на проби за целите на държавния контрол за съдържанието на охратоксин А в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в част I на приложение № 3.

(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при държавния контрол за съдържанието на охратоксин А в храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в част II на приложение № 3.

Чл. 28. (1) Вземането на проби за целите на държавния контрол за съдържанието на патулин в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в част I на приложение № 4.

(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при държавния контрол за съдържанието на патулин в храни трябва да отговарят на изискванията, посочени в част II на приложение № 4.

Чл. 29. (1) Вземането на проби за целите на държавния контрол за съдържанието на олово, живак, кадмий и 3-монохлорпропан-1,2-диол (3-MCDP) в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в част I на приложение № 5.

(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при държавния контрол на съдържанието на олово, живак, кадмий и 3-MCPD в храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в част II на приложение № 5.

Чл. 30. (1) Вземането на проби за целите на държавния контрол за съдържанието на неорганичен калай в консервирани храни се извършва в съответствие с методите, посочени в част I на приложение № 6.

(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при държавния контрол на съдържанието на неорганичен калай в консервирани храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в част II на приложение № 6.

Чл. 31. (1) Вземането на проби за целите на държавния контрол на съдържанието на диоксини и наличието на диоксиноподобни PCBs в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в част I на приложение № 7.

(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при държавния контрол на съдържанието на диоксини и наличието на диоксиноподобни PCBs в храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в част II на приложение № 7.

Чл. 32. Вземането на проби, подготовката на проби и методите за анализ за определяне съдържанието на замърсителите по таблици 4а, 5а, 9а и 9б от приложение № 1 се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни и БДС.

Чл. 33. При организиране на лабораторни и междулабораторни сравнителни изпитвания по възможност се използват сертифицирани референтни материали, стандартни образци.

Чл. 34. (1) Аналитичният резултат се обявява, като се посочва и аналитичният добив.

(2) Резултатите се изразяват в същата единица, в каквато са изразени нормите, посочени в наредбата.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Замърсители" са чужди вещества, които преминават отвън или се образуват във или върху храните при добиването, преработването или съхранението им, които в по-големи количества увреждат здравето на потребителя.

2. "Механична обработка" е процес на физическо отделяне на променените по външен вид ядкови плодове или физическо премахване на поразения повърхностен слой на зърната.

3. "Партида" е определено по маса (брой) количество от хранителен продукт, доставено по едно и също време, с установени от длъжностно лице общи характеристики, като произход, вид, опаковка, маркировка, производител или доставчик.

4. "Подпартида" е точно определено и физически обособено количество от голяма партида, което позволява прилагането на метода за вземане и съставяне на пробите.

5. "Точкова проба" е количество от продукта, взето еднократно от определено място на партидата или на подпартидата.

6. "Обща проба" е количество от продукта, получено от събиране и смесване на всички точкови проби.

7. "Лабораторна проба" е количество от продукта, предназначено за лабораторията.

8. "Граница на откриване (ГО)" е най-малката концентрация от анализираното вещество, която дава сигнал, различим от шума на аналитичната система. За инструменталните методи за анализ това обикновено е сигналът, който превишава три пъти шума.

9. "Диоксини" е обобщен термин на голяма група химически съединения - диоксини и фурани, които общо наброяват 210 конгенери - от тях 75 са PCDDs и 135 са PCDFs. Отличават се с висока токсичност. Най-токсичният от тях конгенер е 2,3,4,7,8-PCDD, определен по класификацията на Международната агенция за изследване на рака (IARC) като "канцероген за хора" - клас 1.

10. "Диоксиноподобни PCBs" са 12 конгенера от групата на PCBs, които са с остро изразена токсичност, подобна на диоксините.

11. "PCDDs" е група полихлорирани дибензо-р-диоксини, която се състои от 75 конгенери.

12. "PCDFs" е група полихлорирани дибензофурани, която се състои от 135 конгенери.

13. "Диоксиноподобни PCBs" е група полихлорирани бифенили, която се състои от 209 различни конгенери.

§ 2. За нарушаване на нормите за замърсители в храните се приемат количествата, установени при лабораторен анализ, които превишават нормите, определени в наредбата.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за храните и е съгласувана с министъра на земеделието и горите.

§ 4. Наредбата отменя Наредба № 5 за хигиенните норми за пределно допустими количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти (обн., ДВ, бр. 39 от 1984 г.; доп., бр. 5 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1987 г., бр. 87 от 1989 г., бр. 66 от 1992 г. и бр. 24 от 1999 г.), Наредба № 11 за нормите за максимално допустими количества на микотоксини в храните (ДВ, бр. 58 от 2000 г.) и Наредба № 12 за норми за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

§ 5. Нормите за съдържание на патулин в храните, посочени в таблица № 4 на приложение № 1, не се прилагат за храните, пуснати на пазара преди 1 ноември 2003 г.
 
< Prev   Next >